Prodigal Reality

Ето, дойде и новата седмица, а с нея и новото постче :) Но малко забих какво да пиша...
Противно на скорошни твърдения, life doesn't suck. Поне не днес ^_^ Е, утре може да си променя мнението, но това са обичайни неща. Осъзнах и още нещо - колко много неща не съм установила за себе си, но са само дреболии. Любимо цвете, а също и въпроси, чийто отговор е "Много са." - любими книги, филми, актьори. Но това са само подробности.
Е, стига с настоящето. Да погледнем към бъдещето. А там, сред мъглата в кристалното кълбо, виждам едно единствено мрачно нещо. Едно голямо, обширно, "порталче" към Ада. Или, както го наричат хората, които не са луди, училище. Място, където ти преподават изсмукващи енергия вампири; където трябва да търпиш мънички, дивички, лудички демончета; но там има и един светъл лъч надежда, края на тунела, т.е. месец Юни.
Сега, след като написах всичко това, се учудих колко глупаво е да пиша по такава тема толкова много. Трябва и да спомена АДСКАТА жега. Най-горещият ден в последните 50 години. Ще се печем като прасенца за коледна вечеря. Но Коледа, а заедно с нея и прохладата, са доста далеч. Е, това беше за сега. Ще се постарая от сега нататък да пиша по-редовно.