Окей, реших, че е време да сменя това зелено ли, синьо ли, каквото е там. Това доста ми хареса като цветове, всеизвестна (може би) е склонността ми към тъмни фонове. Сега май трябва да махна голямата картинка, нещо разваля баланса визуално. Ама пък, демн, не искам да махам Хенри!
След това дърдорене... Какво да кажа. В общи линии сега не ми се пише ентри, дълго колкото Бостън (случайно сравнение). Оставям ви да правите нещо по-плодотворно от това да ми четете блога.
TTFN,
~Bells
The Doctor: I'm the Doctor. I'm a Time Lord. I'm from the planet Gallifrey in the Constellation of Kasterborous. I'm 903 years old and I'm the man who is gonna save your lives and all 6 billion people on the planet below.
Е, ако не просна поне един пост за това, ей па на! Да, знам, цитатът е от единия спешъл. Но какво каза Джак, когато видя двамата Доктори и Дона? I can't tell you what I'm thinking right now!
Ами... то и аз не знаех какво да си мисля. Невероятен завършек на сезона. А и такава тайфа се беше събрала, чак не мога да си събера мислите. Доста набързо изгледах четири сезона, на края на всеки рева. (а ми да пък.) Brilliant! Това имам да кажа. Не съм гледала оригиналния сериал, но със сигурност съм изпуснала доста, осем Доктори! Така, да, признавам си, разбрах за това от Полс, откраднах си го. И, по дяволите, не съжалявам!
Случайно точно в момента дават предпоследния епизод на втори сезон. Като разбрах, пак щях да ревна, честно. Само като се сетя... А майка ми и грам интерес не проявява. Измислици били. Ами като си твярде твърдоглав, за да повярваш и за миг в измислиците! Ами да си гледа сапунките, аз имам по-добри предпочитания. Оф, то се разбра, че нищо няма да напиша смислено като мнение. Но просто ми се искаше да отбележа абсолютното си възхищение. Невероятен сериал. Те повечето британски, да не кажа всички, са невероятни. Респект тотален.
Тъй, първо да обясня ~! - това е знак, който означава един голям, светещ, ярък, емоционален удивителен знак. Тоест в момента съм много ядосана.
Второ: постове в два поредни дни? Значи наистина нещо голямо е станало.
Трето: на когото не му се чете едно голямо мрънкане, да НЕ чете надолу. Може би имам някоя сносна мисъл, но най-вероятно не си струва.
Так, мрънкането ми. Нали аз пиша. И съм решила да пиша нещо, което се надявам да стане книга. И в това нещо има вампири. Ими не тъпите блестящи маймунски задници на Стефани Майер. Имам си хубава нова оригинална идея. Пък.
И давам на майка си да прочете първата глава. Просто се надявам, че този път няма да каже нещо кой знае колко идиотско, което да ме вкара в нервна криза. Очевидно каза нещо подобно, щом пиша тук.
Та така, нашата прочита ЦЕЛИТЕ ДВЕ страници, което изисква нали много труд и упоритост, за да бъде свършено. След тази невероятно тежка и изтощаваща физическа работа, тя става с усилие от стола, започнала вече да се изпотява. И ми прави гримаси. Аз съм с изражение тип Айде де, кажи нещо там. Напсувай ме дори!
Подминава ме и отива в кухнята, където сяда на стола (трона) пред телевизора с многострадална въздишка, сякаш съм пълен идиот със забавено умствено развитие и току-що съм пуснала лиги върху новата й копринена дрешка. Примерно. Продължавам да искам да ми каже нещо. Но аз започвам разговора.
Пак щеше да ме питаш какво искам да кажа с историята си, нали? *поредната въздишка от нейна страна. Има предвид, че точно това е искала да пита* Ами изчакай първо да го напиша де!
Тогава ми разкажи за какво става въпрос, разкажи ми историята накратко.
Сложно е, трябва да ти го обясня цялото. *следва малко объркано обяснение на нещо, което аз не съм усмислила напълно, а тя иска да й го конспектирам нали. Тоест хаотичност, много препратки и имена, които не значат нищо за нея. Просто говорех за историята си*
*след като съм се пробвала да обясня, тя се мръщи пак. Прави физиономии, въздиша, личи й колко мрази да се занимава с едно от малкото сносни неща, които върши единствената й дъщеря.* Добре, кажи ми какво искаш да кажеш тогава. Какво е посланието (въпроса, който мразя най-много на този свят, само да отбележа. Питала ме е колко пъти, отговаряла съм й колко пъти... Но докато не чуе студен, логичен, кратък и ясен отговор, лишен от емоциите или страстта на един писател, няма да го приеме, нали?)
*Следва едно обяснение от моя страна как много ме съмнява писателите са имали предвид нещо, докато са писали като луди и обладани от дух. А след това, след една две десет петдесет години половината китайски народ, който през това време си е променил мисленето неимоверно, СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО си мисли същото и тълкува историята по същия начин, по който я е замислил някой, с цялото ми уважение и адмирации към тези хора, луд гений. Нали защото това е така. Абсолютно съм съгласна. Майка ми пак нещо знае всичко и прави следното заключение (цитирам): *
Ти трябва да четеш класики и да познаеш друг жанр, освен вампирите.
Да казвам ли колко забележки имам към това? Да започвам ли дори? *реди с ирония, сарказъм дори. И също така с отрова в гласа* Има такъв жанр като "вампири", даже е всепризнато понятието, заедно с жанра "безсмъртници". Аз не съм чувала за класика, нямам представа кои са големите автори, не съм чела нищо тяхно. Нямам идея от други жанрове, защото никога не съм пипвала роман, в който героите са напълно и изцяло хора, в който тези си хора се обичат или мразят, убиват или жертват, в който показват пълния обсег на човешки емоции, наистина впечатляващ по своите размери. Стоя си с ограничени и прости романи с фантастични елементи, предвидени просто да забавляват простото народонаселение, неспособно да разбере истинските човешки драми. Някакви си там книги, наречени Хроники на Амбър, Хроники на Нарния, Дракула, Пътеводител на галактическия стопаджия - то тях кой ги е чувал на тая земя?
Защо майка ми, леля ми, роднините ми, го виждат толкова изкривено? Това, че пиша за измислени същества, а не за реални хора. То е етап, ще ми мине. Фаза, през която ще премина. Ще еволюирам, ще го надрасна. От какъв зор всяко магическо/мистично/свръхестествено нещо в историите ми трябва да е някаква шибана метафора за нещо съвсем обикновено нормално сиво и скучно? (да, знам, запетаи. Ядосана съм, какво искате) Каква ще да е причината, която вероятно някога може да ме накара да нищя думи, които съм натрупвала с толкова много любов? Думи, които съм късала от въображението си и съм сложила на показ на света, колкото той да плюе в лицето ми и да каже Не струва!
Не ме интересува, че собственото ми семейство не одобрява писането ми. Не ме интересува, че почти никой възрастен (малее, как звуча!) няма да ме вземе насериозно. Ще продължа да си пиша. Няма да се превърна в тъп дрон, който живее тъпия си безсмислен живот в малки кубични стаички някъде из света, в неизвестност и анонимност. Обичам своите думи, обичам своите истории и ще продължа да ги разказвам, независимо за колко бездарна ме мислите!
Вече се чувствам по-добре,
~Белс.
(Мария да ме извинява, че й крада мрънчето)
Break it down like you know it's loaded
I got it contemplated
I got a sickness to feed
So break it down like you're undevoted
Don't need a fucking motive
I hope you're ready to bleed!
Сега ще си се оплача съвестно. Пък. Ваканция, честита, дръндрън, блабла.
Само аз ли не съм стигнала до такава степен на раздвоение (размножение направо) на личността? Хората около мене се оплакват, че героите им най-нахално се бутат и искат да си разкажат историите, в резултат на което горките хорица са принудени да пишат, докато героите им не получат удовлетворение. Аз па с моите си живея в мир. Мориган мълчи, защото си знае, че ще получи внимание. Макензи там си се кефи на живота, барабар с Кристофър. Деклан от време на време се кара, че не пиша, но генерално трае, защото иначе ще го убия накрая. И ето, мир и разбирателство. Лошото е когато искам да пиша. Днеска не ме питайте как съм изтикала четири страници. Ето, виждам Оо-физиономиите ви. Как толкова малко? Еми, като не съм свикнала на тормоз, така. Амаха, трябва да си оправя тоя навик. Че сега тука цял ден набирам четвърта глава, ама мързел тотален. Все нещо изниква, разсейва ме и така и онака. Накрая ще си разкача нета, ще си ръгна слушалките в ушите и ще пиша, докато не ми омалеят пръстите. Да бе, аз откога приказвам така. Не че нямам идеи. Имам си го написано до края в главата. Имам и други истории, които ме чакат. Вълците ми ще ме погнат скоро, ако не се заема с тях. Такъв е хаос в съзнанието ми. УжасТ.
Добре, сериозно, трябва да седна и да стоваря това на хартия, за да ми се махне най-накрая. И това няма да стане с дърдорене тук, нали? За точно това е ваканцията. И имам да чета Библията. Не се оплаквам. Може и интересно да ми е. Така че да се омитам, а?
До следващия напълно случаен пост,
~Белс
П.П. Това беше кратък пост. Оо
It's not like you to say sorry
I was waiting on a different story
This time I'm mistaken
For handing you
A heart worth breaking
Случайни цитати - ако случайно вярвате в случайностите. Улях се с тази дума, а пък изразът ми е паразитен днес. Не разбрахте? Спокойно, и аз не успях.
Един заветен ден. И приключвам с тази учебна година. Хубава ли беше? Не съвсем. Лоша? И това не е. Защо ли не се изненадвам. Всичко в живота ми се балансира по някакъв начин. Радостта със забиване в земята, всичките простотии пък с хубави дни. Веднъж ми гледаха на одушевени карти (май така се водят. Вил, да ме извиняваш, ако са по друг начин) и какво ми каза? При никого не е виждала такъв баланс. Е, какво да правиш. По системата ПОР ЛИ? (отново, запознатите. Другите? Назад в блога) казвам съответно [П]Никога няма да бъда щастлива за дълго; [О]Никога няма да бъда нещастна за дълго; [Р]Я млъкнете и двамата; [ЛИ]Ще си карам живота, нищо няма да ме спре. Сега не знам за коя страна ми е време. Хъх, карай.
Та, училищен концерт, алабала, влязох през задния вход. Беше супер. Повече няма да коментирам. Просто няма да изтрая.
След това половин час... а, повече. Уатевър, съм чакала на спирката. Не че живея далеч, чакам за компания. То си капе и ръми, аз се заяждам с един абитюрент - хах, ама поне най-накрая се запознахме де. И мене ме поокапа, пропуснах сума ти светкавици да видя - да, ей сега още една, ама нъц, аз няма да я видя, нали? Ох, музиката ми сега ми влияе зле. Пускам си слюнката. Тъй, сега, докъде бях? А, да. За спирката. Ама е интересно да чакаш автобус. Мързи ме надълго и нашироко да разправям, мързел. И без това сега това го пиша, понеже чакам бог Рена да види нещо.
По едно време някъде бях споменала нещо за рекапитулация (не знам как я написах тая дума, не ме питайте), но се загуби по пътя някъде. Та, това там.
Запознах се с Кел и Йо и Вил покрай *отказва да каже какво, ще я унижават доживот, ако каже*ската фен-среща. Супер хорица - ехо, как сте? Здрасти! *маха* Така де, много си ви обичам. Запознах се и с Трохичката, бог Рена... абе, една сюрия хора. Сега ако някой ме обвини, че умишлено подреждам някак или изпускам някого, отивам до Сома и й взимам моторната резачка! Шът! Млък! Който нищо не е разбрал, здраве да е.
Ходих на две национални и смятам повече да не повтарям тази грешка. Сириъсли, досадно е. Всички те дърпа на която си ще посока, щото нали ти няма никога да изперкаш. А ти самият просто искаш да си пишеш простотиите. Момент-два (или малко повечко) да отида да ям. Запомнете ми мисълта. Запомнихте ли, защото аз съм тук вече. А тъй, браво, хубаво помните. Нали, аз си пиша простотиите, а външният свят ме пита обвинително защо пиша. Ами какво да правя? Да се мотая с някакви хора, които не ме търпят? Или малкото, които ме търпят, обаче като се вясне някой друг, аз си стават третото колело и айда, майната ми. Прикалено малко са изключенията от това правило. И повечето не живеят тук. Следващият въпрос на външния свят (ВС) е защо пиша за такива "безсмъртници" (използвали са тази дума, да). Окей, вампири примерно. Ами, замислете се. Всички велики злодеи, били те вампири, върколаци, чудовища, какво ли не, всички са замислени от хора. Действителни хора като мен и вас, които просто са се пресегнали малко по-далеч с въображението си. Зад измислените свръхестествени чудовища се крие жестокият човешки ум. Аз предпочитам да имам за герои фантастични същества с вродена жестокост, отколкото кръвожадни хора, които може пък някъде наистина да съществуват. Не знам за вас, избирайте си. ВС пък сега пита защо си губя времето с писане, когато и три думи не написвам. Ами пък не ми се блее :Р Айде, ВС да млъква, че ще насъскам Шизо срещу него. А-ма-ха, тука се обяснявам. И за какво, никой не ме слуша.
Та, улях се с този пост. Май де, не го меря на кило колко излезе. Утре поне за втори час ставам. Добре, почнах да бръщолевя, демек ще изкуквам скоро.
Приятно ми бръщолевене и приятно ви кьоравене,
~Белс.
Как е времето при вас? Защото тук хич не е забавно да си навън, ако ще и девет сутринта да е. Блех, тук винаги е или най-горещият град в България, или най-студеният, зависи от сезона. Но който се е наврял някъде вътре, с климатик, ала-бала, е добре. Да мина на следващото нещо? Окей.
Та, два дни ми остават от училище, после два дни екскурзия с класа и почва същинското лято. Не че ще излизам много през жегата, да не съм зле в главата (не ми отговаряйте!) Ама пък ще си седна на леглото и ще пиша - на хартия, само информативно. И ще гледам Доктор Кой (по-надолу) и може би разни други сериали, дето съм им метнала око.
Като стана дума за писане... Бръх, ходих да си купувам химикали (защото нали съм ненормалник и пиша с точно определена марка химикали, точно определен цвят). И сега трябвада ги разписвам. Страшно е досадно - не защото не пишат, ами защото са нови. Някак не съм им свикнала и не мога да ги накарам да пишат каквото трябва, само простотии ръся. Но не, те ще се пречупят (образно казано, аз не чупя химикали) под натиска на моята воля. Тъй, достатъчно с приказките на един луд за химикалите, какво ще кажете?
Доктор Кой? Яко! Сериалът, понеже е британски, е много як. На първи сезон съм, никакви спойлери. Обичам акцента, обичам хумора, обичам и бритиш бойс (друга тема.) Доктора е... абе, на всеки пет минути се ухилва. Много симпатична физиономия има, да ви кажа. И Роуз е една такава шашава, ама поне бързо се окопити и посвикна с Тардиса (ха-ха! Сега го схващам!) Не, сериозно, готин е сериалът. Сега разбирам защо Лина (здрасти *маха*! И теб изкопирах. Признавам се за виновна. Ама пък Доктора ве!) го харесва толкова. Все пак крада от хора с много хубав вкус (Сомче, здрасти и на тебе!)
Ама аз да взема да се върна към разписването на химикала ли? Мисля, че е готов за преговори. Вие какво ще кажете? Май-май е. А и в момента Дек ми виси на главата и опява, как му губя времето. Иде ми да го шамаросам, ама току-виж решил че може и без мен. Окей, спирам до тук, че вече съвсем се побърках. Споменах ли, че отново оня скапан климатик ми капе на навеса постоянно? Ах, ще убия някого. Сериозно.
До скоро... ъм, нещо си! xD
~Белс
П.П. Да взема да сменя картинката на месеца? Мнеее, Хенри си е добре там. Мен може да ме преследва всяка сряда, всеки ден даже, ако ще.
I gotta get you out of my veins
I gotta get you out of my blood
I gotta get you out of my scene
I gotta get you out of me
Тъй, тоя цитат си го харесвам. Пак краден, но карай! Чак сега се връщам... Добре де, преди половин час, ама да се приведа в човешки вид и да гризна нещо. Като какво бях? Ами... получих отговори вампир и вещица, мръснишкото май народът не го е усетил. Иначе беше една пола до коленете, па отгоре с корсет. Сега, като го казах... как звучи? xD
Излезли сме шест и половина, по слънце... А Теди беше с дъъъъъълъг до земята шлифер. После разбрах защо й е бил. По улиците изглеждаме като група луди, но щом се сляхме с тълпата, взе да става нормално. И нали вървим с римляните, половината от които ги познавам - милите там колко часа са киснали в музея да си шият костюмите. Та тъй, отправихме се напред къмто центъра. Получих всевъзможни реакции: майка ми беше смутена до ента степен; оня шемет вика: ако бях момче, щях да те забия (мчи как да не те цитирам ве!); разните ми съученици, които не са ме виждали никога с толкова грим и те горките се шокираха, но казаха, че съм хубава, йей; двете ми "каки" супер ми се радваха... И, абе, яко беше. Навсякъде около мен или в черно и с доста грим, или някакви принцеси и феи и малки дечица, дето се кефят! Както казва един шемет (знам, че четеш!) куулишен! И концертът не беше зле, макар че Йо ми опищя ушите, ама аз я пернах по главата с празно шише (препратка към едни ЗМС, за запознатите. Пъф, взех много да го правя тоя номер) А зарята след това беше.... Аааа, якоооо! Макар че по едно време ми запукаха вътрешностите. И понамръзнах, барабар с главоболието. И трябва да прося от народа снимките. Иначе, все пак... Другата година отново! Но да не забравя да си взема горнище.
До скоро излудясване,
~Белс.
П.П. Снимки по поръчка по скайп.
