Prodigal Reality

It's not like you to say sorry
I was waiting on a different story
This time I'm mistaken
For handing you
A heart worth breaking

Случайни цитати - ако случайно вярвате в случайностите. Улях се с тази дума, а пък изразът ми е паразитен днес. Не разбрахте? Спокойно, и аз не успях.

Един заветен ден. И приключвам с тази учебна година. Хубава ли беше? Не съвсем. Лоша? И това не е. Защо ли не се изненадвам. Всичко в живота ми се балансира по някакъв начин. Радостта със забиване в земята, всичките простотии пък с хубави дни. Веднъж ми гледаха на одушевени карти (май така се водят. Вил, да ме извиняваш, ако са по друг начин) и какво ми каза? При никого не е виждала такъв баланс. Е, какво да правиш. По системата ПОР ЛИ? (отново, запознатите. Другите? Назад в блога) казвам съответно [П]Никога няма да бъда щастлива за дълго; [О]Никога няма да бъда нещастна за дълго; [Р]Я млъкнете и двамата; [ЛИ]Ще си карам живота, нищо няма да ме спре. Сега не знам за коя страна ми е време. Хъх, карай.

Та, училищен концерт, алабала, влязох през задния вход. Беше супер. Повече няма да коментирам. Просто няма да изтрая.

След това половин час... а, повече. Уатевър, съм чакала на спирката. Не че живея далеч, чакам за компания. То си капе и ръми, аз се заяждам с един абитюрент - хах, ама поне най-накрая се запознахме де. И мене ме поокапа, пропуснах сума ти светкавици да видя - да, ей сега още една, ама нъц, аз няма да я видя, нали? Ох, музиката ми сега ми влияе зле. Пускам си слюнката. Тъй, сега, докъде бях? А, да. За спирката. Ама е интересно да чакаш автобус. Мързи ме надълго и нашироко да разправям, мързел. И без това сега това го пиша, понеже чакам бог Рена да види нещо.

По едно време някъде бях споменала нещо за рекапитулация (не знам как я написах тая дума, не ме питайте), но се загуби по пътя някъде. Та, това там.

Запознах се с Кел и Йо и Вил покрай *отказва да каже какво, ще я унижават доживот, ако каже*ската фен-среща. Супер хорица - ехо, как сте? Здрасти! *маха* Така де, много си ви обичам. Запознах се и с Трохичката, бог Рена... абе, една сюрия хора. Сега ако някой ме обвини, че умишлено подреждам някак или изпускам някого, отивам до Сома и й взимам моторната резачка! Шът! Млък! Който нищо не е разбрал, здраве да е.

Ходих на две национални и смятам повече да не повтарям тази грешка. Сириъсли, досадно е. Всички те дърпа на която си ще посока, щото нали ти няма никога да изперкаш. А ти самият просто искаш да си пишеш простотиите. Момент-два (или малко повечко) да отида да ям. Запомнете ми мисълта. Запомнихте ли, защото аз съм тук вече. А тъй, браво, хубаво помните. Нали, аз си пиша простотиите, а външният свят ме пита обвинително защо пиша. Ами какво да правя? Да се мотая с някакви хора, които не ме търпят? Или малкото, които ме търпят, обаче като се вясне някой друг, аз си стават третото колело и айда, майната ми. Прикалено малко са изключенията от това правило. И повечето не живеят тук. Следващият въпрос на външния свят (ВС) е защо пиша за такива "безсмъртници" (използвали са тази дума, да). Окей, вампири примерно. Ами, замислете се. Всички велики злодеи, били те вампири, върколаци, чудовища, какво ли не, всички са замислени от хора. Действителни хора като мен и вас, които просто са се пресегнали малко по-далеч с въображението си. Зад измислените свръхестествени чудовища се крие жестокият човешки ум. Аз предпочитам да имам за герои фантастични същества с вродена жестокост, отколкото кръвожадни хора, които може пък някъде наистина да съществуват. Не знам за вас, избирайте си. ВС пък сега пита защо си губя времето с писане, когато и три думи не написвам. Ами пък не ми се блее :Р Айде, ВС да млъква, че ще насъскам Шизо срещу него. А-ма-ха, тука се обяснявам. И за какво, никой не ме слуша.

Та, улях се с този пост. Май де, не го меря на кило колко излезе. Утре поне за втори час ставам.  Добре, почнах да бръщолевя, демек ще изкуквам скоро.

Приятно ми бръщолевене и приятно ви кьоравене,

~Белс.