Prodigal Reality

(Мария да ме извинява, че й крада мрънчето)

Break it down like you know it's loaded
I got it contemplated
I got a sickness to feed
So break it down like you're undevoted
Don't need a fucking motive
I hope you're ready to bleed!

Сега ще си се оплача съвестно. Пък. Ваканция, честита, дръндрън, блабла.

Само аз ли не съм стигнала до такава степен на раздвоение (размножение направо) на личността? Хората около мене се оплакват, че героите им най-нахално се бутат и искат да си разкажат историите, в резултат на което горките хорица са принудени да пишат, докато героите им не получат удовлетворение. Аз па с моите си живея в мир. Мориган мълчи, защото си знае, че ще получи внимание. Макензи там си се кефи на живота, барабар с Кристофър. Деклан от време на време се кара, че не пиша, но генерално трае, защото иначе ще го убия накрая. И ето, мир и разбирателство. Лошото е когато искам да пиша. Днеска не ме питайте как съм изтикала четири страници. Ето, виждам Оо-физиономиите ви. Как толкова малко? Еми, като не съм свикнала на тормоз, така. Амаха, трябва да си оправя тоя навик. Че сега тука цял ден набирам четвърта глава, ама мързел тотален. Все нещо изниква, разсейва ме и така и онака. Накрая ще си разкача нета, ще си ръгна слушалките в ушите и ще пиша, докато не ми омалеят пръстите. Да бе, аз откога приказвам така. Не че нямам идеи. Имам си го написано до края в главата. Имам и други истории, които ме чакат. Вълците ми ще ме погнат скоро, ако не се заема с тях. Такъв е хаос в съзнанието ми. УжасТ.

Добре, сериозно, трябва да седна и да стоваря това на хартия, за да ми се махне най-накрая. И това няма да стане с дърдорене тук, нали? За точно това е ваканцията. И имам да чета Библията. Не се оплаквам. Може и интересно да ми е. Така че да се омитам, а?

До следващия напълно случаен пост,

~Белс

П.П. Това беше кратък пост. Оо