Prodigal Reality

I gotta get you out of my veins 
I gotta get you out of my blood 
I gotta get you out of my scene 
I gotta get you out of me 

Тъй, тоя цитат си го харесвам. Пак краден, но карай! Чак сега се връщам... Добре де, преди половин час, ама да се приведа в човешки вид и да гризна нещо. Като какво бях? Ами... получих отговори вампир и вещица, мръснишкото май народът не го е усетил. Иначе беше една пола до коленете, па отгоре с корсет. Сега, като го казах... как звучи? xD

Излезли сме шест и половина, по слънце... А Теди беше с дъъъъъълъг до земята шлифер. После разбрах защо й е бил. По улиците изглеждаме като група луди, но щом се сляхме с тълпата, взе да става нормално. И нали вървим с римляните, половината от които ги познавам - милите там колко часа са киснали в музея да си шият костюмите. Та тъй, отправихме се напред къмто центъра. Получих всевъзможни реакции: майка ми беше смутена до ента степен; оня шемет вика: ако бях момче, щях да те забия (мчи как да не те цитирам ве!); разните ми съученици, които не са ме виждали никога с толкова грим и те горките се шокираха, но казаха, че съм хубава, йей; двете ми "каки" супер ми се радваха... И, абе, яко беше. Навсякъде около мен или в черно и с доста грим, или някакви принцеси и феи и малки дечица, дето се кефят! Както казва един шемет (знам, че четеш!) куулишен! И концертът не беше зле, макар че Йо ми опищя ушите, ама аз я пернах по главата с празно шише (препратка към едни ЗМС, за запознатите. Пъф, взех много да го правя тоя номер) А зарята след това беше.... Аааа, якоооо! Макар че по едно време ми запукаха вътрешностите. И понамръзнах, барабар с главоболието. И трябва да прося от народа снимките. Иначе, все пак... Другата година отново! Но да не забравя да си взема горнище.

До скоро излудясване,

~Белс.

П.П. Снимки по поръчка по скайп.