Prodigal Reality

She had something to confess to
But you don't have the time
So look the other way
You will wait until it's over
To reveal what you'd never shown her
Too little much too late

Ами, сега се присетих за блога си (по-точно ме присетиха, мерси за което - ако прочетеш това де). И не знам защо това си сложих... Тази песен се пусна, поради липса на други логични оправдания. Пък и аз каквото съм имала да си признавам, повечето съм си го признала. Така, нататък. Момент, да отида да си захраня организма с нещо (хехе, препратка към един друг мой пост. Хехе.)

Така, тук съм. С вафла - запознатите знаят xD За какво щях да говоря? Нямам идея, така че йей. Просто ми се дощя да попиша в блога, че отдавна май не съм. Какво ми се върти из мозъчето болно напоследък? По едно време се сетих, ама забравих, уви. Сега по-скоро съм си намислила да пиша Деклан (отново - запознатите). Дали не е твърде глупаво да имам някакви мечти за публикуване? Не знам, има един начин да проверя, предполагам. Но първо трябва да си седна на съответните части и да си скъсам съответните части от писане. Както се знам какъв съм развейпрах (абееее, не знам думата, тука трия пет пъти вече. Знам, българският ми е много зле - ето това става, като си англофил леко. Странично: Ох, бритиш бойс. Край на страничното.) Та, обратно към писането. Е, не е чак толкова зле, на 24 страница съм в момента на хартия - което значи около... 20, може и по-малко страници набрано. Ах, имам остатъка от тетрадка със 120 листа, би трябвало да нямам проблеми през лятото. Пък искам това чудо да си го направя на финална версия, ръкопис и така и онака до края на юли. Да видим... Както пита Кас: Ти вярваш ли си? - Ми не, ама в това е смисълът. Като го направя, ще има какво да казвам на мързела си. А ако го издам - ще имам и с какво да затапвам хората, които ме питат защо пиша изобщо, а не си гледам училището (пък и безплатно авторско копие, надявам се. Заради него е цялата работа, хихи. Много се хиля напоследък. Затъпявааааааам!)

Ох, и като стана дума за това лято нИщастнУ... Айде да стане края на юни, че накрая няма да изтрая и ще убия даскалката си по английски. Не стига, че заради течението й нещастно не можем да отваряме врата + прозорец, ами и вече с веенето с тетрадки сме демонстрирали колко отчаяно искаме тя да ни пусне от часа, но нали не може да се преговаря с нея... И просто ми иде да се гръмна (сестра ми има мн як жест за гръмване. Това беше тотално случайно обаче.) Пф, па през лятото да не говоря как съм решила да се занимавам с десетина неща. То не е език, то не е смилане на учебника за другата година по математика, то не учене на HTML (ами крайно време е ве!), то не е четене на сигурно 50 книги, то не е писане и довършване на три доста дълги неща... Кой ще шизофреняса? А, то да беше отсега. Точно от шизофренията ми дойде Девети западен. Още чакам някой да го прочете. Ах, както и да е, Мария си е направила труда. Юху.

Ами, какво друго да си изприказвам... След малко така и така трябва да лягам, хората около мен са се надрусали със захар и кола и пастички и сладолед, аз се чудя кога да го направя това. Викам като трябва да почна да пиша, да докопамтакива чудесии, па да видим какъв райтинг-фест ще му ударя. Ах, моя милост трябва да ляга, че утре е на училище. Ако разумът ми оцелее дотогава.

Пожелайте ми късмет.

Ненормална и уморена,

~Белс