Prodigal Reality

Та, отидох, видях, нищо не направих на олимпиадата. Уатевър.

Като се почне от хилядата часа път с автобус, които ме отегчиха до и аз не знам къде, сигурно десетина минути возене с трамвай, още толкова ходене... намерихме се в там апартамента. С мебели от преди двайсетина години, напомни ми за апартамента на дядо ми. Имаше си телевизор, ей!

Та, напред час и нещо. Ядохме някакви страшно вкусни пици. Казвам, трима човека сме, всичко на всичко. Та, за яденето... Ама сериозно, те едни дебели кори, ама вкусно ве! А след това и кино. Ние както нямаме кино тука... Ангели и демони, беше О.О.О - аз и шизото ми демек. Прибираме се от киното, ама то вали, по къс ръкав са всички, с един чадър. Забавата пълна. Карай.

На следващата сутрин олимпиада. Ноу комент, задачите бяха отврат. Не са наред тия, дето ги дават. Пфу. Ама какво ми пука, нали съм била на национален. Карай, ще се преживее някак. МакДоналдс за обяд - и такова нямаме вкъщи, тъй че с ентусиазъм сме се нахвърлили на клюпачката.

Хванахме автобуса наобратно, пак скучнотия. А, преди това, градският транспорт на София. Ужас! Споменах ли, че през цялото време вали? Не? Еми, споменавам. Не знам как им е щукнало на хората да направят града до Витоша. Ма то духа студено от планината. През зимата сигурно им е кеф. Ама те затова се крият по коли и замърсяват. Уатевър. Та, автобусът наобратно. Пак скука, поне накрая сме си разправяли разни простотии. Ама хванахме залеза! Много беше красив, а аз естествено не съм го снимала. А, Полс, (знам, че четеш!) два пъти минах през Луковит с автобуса. Не знам, струва ми се странно. Може и покрай вас да съм минала, кой да ти знае.

Та всички по живо по здраво слизат, багажи, тън-мън, автобусът продължава за Силистра ли къде. След пет минути аз се усещам, че съм си забравила раницата вътре. Шемет, нали? Мдам, тотален. Ама поне раницата си е при мене. Йей. Че вътре имаше един сборник чужд и като го затрия някъде, направо... Та, карай (за кой път го казвам? Не, няма да се върна да броя!) Тая сутрин съм спала до 11. Какво ти училище ве? Аз да не съм освидетелствана?

Скачам на друга тема. БЛА! ИДИОТИ! Ядосвам се... Обяснявам. Нали, форум, където се пускат истории с цел някой да ги чете. И аз нали като добър човек отначало си коментвах всичко. Много прилежно, нали? Мдам. И пускам една история, така, експериментално. И един коментар с по-малко от 30 думи. А аз закфо се хабя да чета на народа простотиите? Едно на ръка, че стилът им е забележително незабележителен, героите са хубави еднопластови без изглед за задълбочаване, сюжетът е предсказуем и/или така ненормално накъсан, че получаваш размножение на личността само докато четеш... Ама не, аз съм добричка и миличка и само хубавите неща казвам. Не че моето е кой знае какво, ама поне две думи да кажат! А-ма-ха. Единственият човек, който почти маниакално винаги ми е коментирал нещата, е моята си мила Трохичка. Така, за това толкова. Ще си мълча колко е себично, глупаво и мързеливо да не коментираш чуждите неща, а да изискваш това от другите.

Пак за тоя форум. Има си правила нали някакви. Но те нсе едно не съществуват, сириъсли! Там изрично е написано, с различен шрифт, цветно, удебелено, че не може фен-фикшъни - главно беше направено заради блестящите маймуни от фиковете за Craplight (10 x Cass за названието!). И, моля ви се, намърдала се някфа точно с фик. Дори не съм гледала за какво е. На бас, че ако проверя, ще е точно за това? Отивам. *след като е видяла, повръща на килима вечерята си* Сватбата на Ренесме и Джейкъб. Не, просто ме убийте, преди да убия тая малката, дето го е пуснала. Някфа 13-годишна хормонална вманиачена безмозъчна Здрачохоличка. Ми да ме извинява (ако ще) момичето, ама то бива бива стадно чувство... Чак пък толкова. Баааааа, вселената ще се напълни с овце.

Към всички желаещи: Обираме някоя банка и с парите обикаляме България, изземаме тези ужасни книги и си правим клади! Да отървем света от това нещо! Антихрист! Да вземат хората хубави книги да четат ве! Не тая боза! Ох, как ми се иска да се разкрещя на някого. Карай (за енти път!). Отивам да се тросна на оная малката с фика.

До следващия ми изблик на гняв (кълна се, НЕ ходя на терапия!)

~Белс.