Prodigal Reality

О, чудо! Сетих се да пиша, преди да е изтекъл месеца. То не че има много за казване… После да се чудя защо се сещам да пиша по веднъж на не-знам-си-колко-си време. Е, скуката продължава -( Други неща, които продължават: стачката *танцува си радостно*; допълнителните часове по български *спира да танцува и се мръщи*; опитите ми да уча по История – безуспешните, естествено… Много още неща мога да изредя, но мозъкът ми спи *заспи*. Би било много хубаво, ако имах за какво да пиша, но животът ми е все така изпълнен със събития, колкото беше и миналата седмица. Страхотно, сега и ICQ-то се прецака. Но аз какво си седя вкъщи? Навън грее слънце, денят е прекрасен и всички са излезли. Пф, кого заблуждавам? Навън може да грее слънце, ама сигурно и 10°С няма. Денят е далеч от прекрасен, а всички са си по къщите/офисите и са пуснали кой парно, кой печка, кой радиатор. А аз седя тук, мръзна и тъпея. Забавно, нали? Е, стига съм се оплаквала. Поне на този език. То и без това никой не го чете това ( освен Рали, за което й благодаря :-P )
Maybe I’ve decided to write my posts in two languages from now on. Prepare to read yet another boring monologue. I know, life isn’t fair to make you listen to an idiot blabbering about herself. I also think it’s dumb, but it’s the only way to fill my time right now. And also a good way to keep my finger from freezing. It’s about 10°С outside and even colder in my room – that seems cold to anyone who lived with daily temperatures ranging 20 - 40°С for the last five months. Ok, getting another top, ‘cause, hello, freezing. Got it. Now, where was I with my ranting? Oh yeah, I remember – nowhere, because of the lack of something to say. Well, still not going to school, but now I gotta study for a History exam. And that, my dear readers, is the most annoying thing in the whole world. Okay, got nothing left to write ‘bout. So bye.