Prodigal Reality

Ми не съм се вясвала от Бог знае колко време... Абе, мързелът ме удари. Добре сега, какво толкова, само... от 4 месеца не съм писала. Ха, колко малко. Бе сега, щом изобщо се сетих, пак добре. Ми какво да пиша? Освен че училището е все така досадно, съучениците все така нормално ненормални, а даскалите все така луди и искащи да отделяш цялото си време на тях. Но да оставим тази мрачна тема, а?

Такам, с какво да започна? Ами с първото, което се вижда на тази страница - новите цветове. Нали е пролет, няма как иначе. Пък и да го дам по-весело - стига с тая мрачна цветова схема. И сега ще гледате това много сладко зелено ^^ Ха, не ми се оплаквайте, поне не е убиващо очите ти розово. Което няма да видите скоро, обещавам ви, нали си го мразя все пак.

Но не искам да говоря за това, което мразя. Напротив, искам някоя приятна темичка. Като да кажем... Моята безкрайна вманиаченост по Supernatural. Ако сега някой се пули и не знае за какво говоря, трябва да се засрами от себе си. И то много! Не стига, че самия сюжет е невероятен, актьорите могат да те накарат да умреш, като ги видиш, а после да се върнеш към живот, само и само да ги погледнеш още веднъж, че и според мен си е доста известен. Още ли си нямате идея? Еми пуснете Google, отидете на изображения... Схванахте ли ми мисълта? Надявам се, че да, защото повече не обяснявам. Засега са излезли 56 епизода и историята е забита в средата на трети сезон, като все още не се знае дали Дийн (Jensen Ackles) ще умре, или не. Но все пак последните епизоди, които са били заснето преди стачката на сценаристите, си струваха 45те минути, а сега много ги подценявам. Просто ми взеха здравето. Невероятни са, браво на Eric Kripke. Ако не сте го гледали този сериал, пропускате изключително много. Препоръчвам ви го с все сърце. Не искам да ви спойлвам, затова ще оставя темата намира, колкото и да не ми се иска. Ще си развия романче в друг пост. Защото ако почна, повярвайте ми, няма спиране.

So, here we are, the English part of the post. And my incoherent rambling. Ha-ha, aren't I funny? *is being ironic* Guess not. But whoever still has the nerve to read this pile of crap - please, go ahead. I see no point in repeating what I said before, so here's a summary: I made you notice that I haven't written in 4 months because there really wasn't anything to talk about (and no one probably even reads this); yes, there are new colours. It is spring after all, enough with the dark depressing look.; then I talked about Supernatural and how you SHOULDN'T miss that show - the break gives you time to catch up.

And now I can talk about something else... But what could that be? Well, considering that now I'm writing very interesting story, my mind is somewhere else. But who can blame me? Writing is a hobby of mine, a mania even. But it's just such a wonderful thing to do. It can calm you down when you're angry, make you cry if you need to kill one of your characters, you can have attitude towards someone... Writing is something anyone can do. And it's always good in it's own way, no matter what people say. You shouldn't give up when you have no inspiration. You should just read a book or watch something on TV - that always helps. And if that doesn't help - don't write. Because if you have to push yourself to fill that blank sheet, you're going to regret it and you'll know that you could have done better. God, I sound like a cheerleader. I just hope I helped and inspired someone to sit on their butt and write. So much for this post, I don't have energy to finish it. I need to get back to my real life, you know.