Prodigal Reality

Дам, знам, изчезнах. Сякаш някой изобщо го чете тоя блог и е забелязал :D

Вместо предговор

Ето ви пример как може да мине една сутрин в моя дом. Аз си ям най-спокойно, а брат ми ме прекъсва най-нахално.
-И така, сестричке, какво ми готви съдбата днес? Какво виждаш в кристалното си кълбо? – гледаше ме с блестящи очички той. Любимото му занимание бе на закуска да изкопчва колкото се може повече информация от мен.
-Не си ти врачката тук, ама знаеш какво ще ти кажа, нали? – следващите думи той повтори заедно с мен, Като му ги казвам по хиляда пъти, да, ще ги наизусти.- Аз не го виждам, просто го знам такова, каквото трябва да е. – погледнах го леко накриво, после му се усмихнах заговорнически. – Гледай да не говориш много-много първия час, че госпожата само си търси жертви тая сутрин, не си е пила кафето май. И не се бави след училище, че мама ще мине по някое време, да си вземе някакви документи. А, в автобуса седни по-напред, че да не те преджобят ония сополанковци. – поразтърсих се в съзнанието си за още нещо, но това бе всичко.
-Толкова? – изгледа ме въпросително той. Ама как искаше да изцеди и най-мъничкото нещо от мен. Хитрец!
-Повече е от обикновено, дребосък. – и се усмихнах по-широко. Знаех реакцията.
-Не ми казвай така, де. Седем години не са чак толкова много. – и тръгна да се цупи.
-А ти не забравяй, че ти казах как ще ти мине училището. – с това винаги го парирах. Е, десетгодишен е все пак. – Сега заминавай, че ще свършат хубавите места, а с тях ще ти заминат и джобните за седмицата. Приятен ден.
-Ти знаеш най-добре, сестричке. – ухили се той и излезе.
Нищо не разбрахте, нали? Добре дошли в моята ненормална част от света. На мен постоянно ми се случва да знам тия неща. Ясновидство? Не, твърде претруфена дума е. Предпочитам доброто старо “възможно бъдеще”. Например какво ще дават, ако включиш телевизора в точно този момент; какво ще те пита някой, ако те заговори точно в този момент; какво ще е времето точно този ден; какви събития ще станат точно този час. Скука-а-а…