Да, защо не? Този прекрасен ден е направо велик... След 8 часа на училище, направо летя в облаците, нали? Споменах ли, че цял ден почти нищо не съм хапнала? Пука ми, само дето майка ми бучи. Като ми се драйфа при вида на храна, какво да направя? Тоя ден съкс толкова, че ми се иска да го затрия някъде, ама няма такъв вариант. Напоследък всички придобиха лошия навик да умират точно когато не трябва... А с тях какво още умира... Знам ли... Прекалено много. А какво остава? Блудкави, бледи спомени, някакви малки подсказки, че си съществувал. Както беше написала Лин по едно време (е, не повтарям дословно, но смисълът е същия)... Слабо ехо... "Седеше тук..", "Обичаше тази книга...". А смисълът от тях какъв е? Да се самозалъгваме, че ги помним. Отклоних се...
Та, откъде бях тръгнала? А, да. Този наистина отвратителен ден. Сутринта, както се очакваше, се успах... Ама това не са новини. Майка ми, още несъбудила се, ми крещи да закусвам, да направя това и онова... Но и това не е необичайно.
Благополучно стигнала на училище, в *любимата* 56. стая, започвам нормалното за деня ядосване. Онея недорасли, дето смеят да се наричат хора, или само обикалят стаята, пищящи като най-различни животни, или преписват домашни под пара, да не би да си затормозят мозъците... Винаги е така, не само при мен, затова и ще оставя темата.
Таааа, влиза госпожата, и си тече часа. И по едно време - класната, та класната. И какво се оказва? Един от недораслите го хвалят колко неочаквано добре се е справил, а мен ме плюят колко много грешки съм имала. Който ме познава, си знае по английски как съм. Прекрасно... Ама колко ми пука всъщност? Никак. Само на бележкарите вкъщи им прави впечатление.
Напред няколко часа във времето... Наближават ЗМС, а ние се готвим. Да.... пак контролни и подобни. И на мен за *пореден* път ми се навира в лицето колко съм тъпа. Задачи (само 4 при това) "от учебния материал" и ние ги мъчин час и нещо. Представете си ако ни дадат по-нестандартни, какво ще стане? Познахте, ще ги гледаме като прострени зайци. За награда ще се принудите да прочетете и остатъка от поста.
Прибирам се сама (а, изненада, няма кой да върви с мене. Апф, никога не е имало и най-вероятно няма да има. Уатевър.) Но по пътя на мой милост й скимва, че от два-три дена никакво писане не е ставало. Все си намирам някакво извинение или причина да не седна. Ама то какво извинение... Ако ми се пишеше, ако *можех* да пиша, щях да си намеря начин. Който не може, не може. И толкова. Един сносен герой не мога да създам, а кого лъжа, че правя нещо? Млък, не искам никакви лекции по тоя въпрос. Не стига, че май Дек ми изтъпя, макар че него мога да го карам да се промени, ами и накрая така претупах историята... На нищо не прилича, а на конкурс я пращам. Да бе... И за какво? Знам си аз, че нищо няма да направя. Ама поне после да не ми натякват, че нищо не съм била направила по въпроса. А, да, добре дошли в хорските мечти за моето идеално бъдеще... Три висши, няколко езика, пиша бестселъри за хоби, а ръкописите и черновите ми струват милиони в търгове по e-bay (ако още съществува де, кой знае). Аха, да, добре. Ама реалността е друга.
Но като стана въпрос за бленувания... Гледам аз във форума... Мда... Пол с некфа пача ( <- цитат на Кас) на плажа. Ама брадясал, косицата му мокра на нищо не прилича... Не че нещо, ама той какво? Няма да се запуска, щото на нищо ще заприлича. А-ма-ха, отидоха сносните мъже. И това го оставям настрана, има си с кого да празнодумствам по този въпрос.
Но абсолютно всичко, което написах дотук... Не е нещо ново, дори се случва прекалено често. И какво излиза? Ежедневието ми е такова... Да се депресирам ли перманентно, или да ми е безразлично и вкочанено отвътре? Не знам за вас, но аз още не съм решила кое е по-лошото...
7 comments:
Шемет, шемет!
Добре дошла в паралелната реалност на пишещите хора! Не се обвинявай чак толкова! Знам, че е трудно. Мен питаш ли ме - то не е само това с депресията и факта, че абселюбтно никой не те разбира, ами и ти самия в един момент губиш представа за себе си.
Ами да - след нас нищо не остава и е тъпо, че прекарваме живота си в ядове, когато и те утре ще са минало.
Не се отказвай от това да пишеш! Според мен, ако съдя по себе си де, е нормално да имаш такива периоди, в които всичко ти е криво.
А колкото до Пол...Ами не знам защо си мислеше, че досега до него няма жена? Той не е за изхвърляне както сама си видяла...
Аз не се заблуждавам, че при Иън, Декър и Колин няма някоя...Хи-хи.
Разбра ме. Дразниш се за глупости! Горе главата!
Не знам вече и аз какво искам за тая история. Гадно ми е да не пиша всеки ден, ама все нещо някой врънка да правя друго... Не че и това върша... Ама ще видя.
Колкото до Пол, не ми е толкова за пачата (дано поне с дъщеря му се отнася хубаво), ами че той се е зарязал. Не знам, с тая брада не ми харесва никак. То вярно, че му ходи почти всякак, ама тука какво? Глобално Роб-влияние? Айде всички да брадясаме, че да приличаме на клошари. Той и Том имаше такъв период, ако си спомням правилно... И Иън също май. Абе, казвам ти, тая Робобуболечка е виновна xD
Бе, аз казах...Това е синдрома на Звяра...Красавицата...тоест нашите сладурчета се превръщат на Звярове.
Знам за Том, тъпия Роб! Знам и за Иън...Той Иън по тва време верно плашеше.
Ама Пол не прилича на себе си...По-скоро ми бие там на Райън Рейнолдс не знам защо!
Бтв изумих се, че не си коментирала във форума. Аз специално заради тебе ги пуснах - викам той е без риза, плочки баце...Ще и хареса (като изключим ефекът на онзи синдром), ама не - само се възмути!
Аз не посмявам, че ако посмея, ще стане нервна криза... *след 5 минути* Добре, нямаше криза. Обаче как можа бе? Тая пача откъде я е взел? Поне на нещо да приличаше, па то и толкова няма. УжасТно. Отиде и този прекрасен мъж. Ще го жаля аз него.
Е, не е тръгнал да се жени сега...И слава Богу. Аз за Колин, като разбрах подобни неща и цял да колабирам. Дори сега не знам дали се е оженил, но знам че бих убила жена му на минутата.
Това си е моето любимо лошо момче! Къв Холивуд, кви двайсет лева! Колин е моето лошо момче!
Babe, come on, it's just a ..... just a life ..... (hug) Недей се цупи, поглези си малко стомахчето с някоя вкуснотия след днешният тормоз и за*би всичко :) Love you :)
Йо, и аз те обичам... То ми мина, с помощ от Питър... Ама той човека всякакво настроение би оправил. *hugs* Ще се поглезя аз... С шоколад - най-добрия (анти)депресант.
Post a Comment