Какво да кажа. Напоследък ставам свидетел на какво ли не просто... Имам чувството, че много хора просто са родени злобни. Може би малко, но с времето все намират нещо, заради което да злобеят. И малко по малко става така, че никога не могат да се усмихнат или да кажат нещо хубаво за хората.
Давам пример: Събота преди Великден е. Аз чакам за козунак на опашка... И какво дочувам - че предния ден са станали какви ли не скандали, за едните козунаци. То вярно, че са вкусни, но чак толкова... Вие представяте ли си? Буквално часове преди един от най-големите христиански празници хората са тръгнали точно христиански ценности да показват. Нямам думи.
Или пък... Да кажем, че имало едно време едно животичне. Хамстер. Та този хамстер, видите ли, посмял да надигне глас срещу огромното леко безмозъчно стадо (стадо ли се нарича?) хамстери. И като дошли едни особено безмозъчни хамстери, та му скочили да го млатят. Обаче! Дошли едни други хамстери, които също се били освестили и имали акъл в главите. И като се почнало едно замеряне с талаш, едни обиди и кавги на хамстерски... Обаче онези, опомнилите се, разбрали, че няма смисъл да казват каквото и да е на безмозъчните хамстери, и ги оставили. И така тъпата част от хамстерското съсловие останала сама и потънала в своите безсмислени убеждения и се удавила.
Ами, не е случайно, че народът български е казал "По-умният мълчи". И по-добре да замълчиш по-късно, отколкото да бълваш простотии цял живот.
Има и много други примери за неща, които ме възмущават... Ама ако кажа нещо, току-виж някой решил да ме оплюе. И трябва да ходя на театър скоро. Въпреки мнението на мои роднини, че от това ходене по театър полза няма. Ще си замълча.
Колкото до остатъка от живота ми? Искам просто да имам време да пиша. Толкова неща искам да кажа, дори и никой да не се навие да ги прочете.
На всички онези, които са прочели това: Нищо лично, просто споделям преживявания. А ако ще ме обиждате, правете го грамотно.
С най-добри пожелания,
Bells
3 comments:
Виж кой се появи? Аз съм хамстерът, който се опълчи! (хъм, тряа си направя аватар с подобен слогън). Хех. Белс, относно поста ти. Аз не че съм злобна, но всичко ме дразни и си имам съвсем нормална причина за това, но ще ти я кажа някой път на уше, не тука. Просто хората ме дразнят - не ги познавам, но ме нервят! И бтв не бих се сбила за козунаци, по начало съм миролюбива и не обичам да се бия със средство по-различно от думите.
Не се тревожи едва ли ще ти видят блога, понеже си направила профила си прайвет и не може да се проследи. Пък и ти така си завоалирала всичко, че те милите каквито са държани на кол, въже и други неудобни съоръжения (катерушки примерно) едва ли ще схванат общия смисъл на нещата. Ката де - те собственото си съществуване още не могат да асимилират, но се бутат да имат дейно участие в моето. Това не го разбирам, но както и да е.
Приятен театър!
~ Хамстерчето
Това за козунака го имах предвид като отделна случка, нищо общо няма с хамстерите всъщност. Сега ме сърбят пръстите да напиша един пост... Представяш ли си, два поста за един ден?
Юху, ударихме кьоравото...Хаха.
Да бе знам, че е друга случка, аз като такава го възприех. Но все пак като човек си го казвам - няма начин да се сбия за един шибан козунак.
Post a Comment