Не съм наред - ще обясня всичко по реда си. Дано имате търпението да прочетете до края ^^
Излязох аз със систа (не ми се обяснява, който си знае - знае) и сме се въртяли из града и хилили като напушени и накрая няма да казвам просто до какъв извод стигнахме една за друга... Абе, карай. Просто беше шашаво, понеже накрая се озовахме на люлките на центъра и си бъбрахме за какво... Не помня xD Ама забавата почна още от началото - и двете закъсняваме. Всяка си мисли, че другата всеки момент ще й звъни да пита къде е... И стигнахме с 15 по-късно и сме се хилили на центъра на Русе кат` луди от санаториума! Та, нататък.
Пред театъра сме, шест и половина. Децата тичат около нас, лудеят и, ахъм, оползотворяват стълбовете за улично осветление. Ами, трябва приемственост, как иначе! Накрая почнахме да си пеем "Пляс, пляс педалите, пляс, пляс педалите, карам колело!" И съответната дума се окоза педалофил. И пак ми иде да се търкалям по пода от смях.
Та така, добре, вътре в театъра сме. Седим и какво? Бърборим си! Тъй, превъртаме напред. Почва. Не искам да развалям на никого нищо, макар и шансът да гледате точно "Хотел между тоя и оня свят" е малък. Смяхме си се на моменти, ревахме на моменти, аз лично осмислях доста неща ("Лично постижение!", възкликва триумфално олицетворението на шизофренията ми.) Хареса ми всичко.... Декорът беше бял и хубав и чистичък и аз полудявам! И героите, развитие, така и онака... Убийте ме, не съм критик. Но важното е, че ми хареса страшно!!! Окей, стига толкова удивителни, че накрая ще вземе някое ПТП да стане.
Както обикновено, публиката в Русе е много алчна и актьорите поне три пъти са покланяха, обраха цветя, израдваха се, че цялата зала беше на крака. А госпожата ми по литература е била, цитирам, разбита. Ах, как обичам театри. Пълнят ми душата.
След това половината китайски народ реши да се завре пред задния вход, да дебне един бивш възпитаник на МГ, който игра. А аз и компания се завряхме там да чакаме удобна жертва за автограф. И си дочакахме! С изнамерен едвам химикал (който трябва да върна, някой да ми напомни!), също случайно докопани листи и листа, програми и брошури, обсадихме нашата жертва, получихме си автографите и едно поръчение да ходим на театри. И, честито на спечелилите! На останалите - преследвачеството никога няма да умре като занаят, все някога някого ще издебнете.
Сега съм си у нас (да бе, щото никой не би се досетил) и ми иде да се въртя и да скачам и да не мирясвам. Като какво съм в момента.... Като една ТЕЦ! Вървя и си произвеждам електричество и сигурно и на другите даже давам. А моите въглища са душевни. Но не някакви мръсни въглища. А въглища, стоели в недрата на някой ум дълго, дълго време, докато не се намери кой да ги извади на повърхността и с тях да нахрани душевните ТЕЦове на хората. И каква метафора стана това...
Окей, аз имам нужда и от храна, тъй че се омитам да ям. Дотогава...
Лудясвайте си на воля,
~Белс
2 comments:
Абе, сладурано, песничката не е ли - "Пляс, пляс педалите, пляс, пляс педалите, ВОДНО колело!" Знам щото и аз като издивявам си я пея с някой съратник на моето шизофренично ниво.
Куул, че си била на театър. Само така. Аз вече и желание да имам останах без пари. (Гадна криза!)
А тая метафора направо ме уби...Кажи-речи си я разбрах много добре само дето накрая въпреки всичко мигах. Вече знам какво им е на хората с моите супер мега дълги изречения, към които изглежда съм пристрастена.
Само така - ходи по театъри и събирай електричество, което да споделяш с народа, който дотагава степен напоследък се сдухал, че е забравил какво е бъде един малък ТЕЦ.
*hugs*
За песента.... Еми, ние си пеем каквото падне. Какво му е забавното да пееш същото като всички останали? И на мен ми спряха парите за театър, трябва да търся алтернативни източници. Например парите за ядене? Материалното за духовното и аз откога станах такъв философ?
А аз като съм пренаелектризирана (не ме питай как го написах!), имам един гаден навик да дърдоря. И не спирам, само меля и меля и ставам латерна. Да, добре, разбра за какво става въпрос.
Народът трябва да се посъбуди малко и да се освести какво е важното в тоя живот, дето и без това продължава само една песъчинка от времето. Точно това беше и заложено в президента - от театъра де xD
*хъг* Лека нощ, довиждане, приятен ден.
Post a Comment