Навън си е някакво супер слънчево, топло, забавно, птичките чуруликат. А цяло МГ е в траур.

Ще спестя повечето подробности, няма смисъл от тях, крайният резултат е еднакъв. Едно момиче от десетите класове сутринта си пресичала просто улицата... И я блъснал тир. Край, точка, fullstop. Пета поредна година така някой си отива (това го спомена класната, аз не си бях правила такава сметка).

И това ти го сервират третия час, след като си пял Happy Birthday на учителя си и си ял бонбони. Следващото междучасие - всички са с наведени глави, не се чува нито един звук (освен подсмърчането нали). Някои идиоти от класа ми пък си се държат най-нормално и се хилят, без да им пука. Тия за просто уважение чували ли са? Ноу комент. Същите, като чуха, че утре не сме на даскало, просто умряха от кеф. Ами на момичето погребението й е тогава, какво се радват!

Не я познавам лично (т.е. виждала съм я по коридори, на последните пролетни ходи), чувствам се отвратително. Около мен народът плаче, а мозъкът ми е някъде другаде. Това, че не се чувствам достатъчно тъжна, прави ли ме безчувствена кучка?

Има ли смисъл да философствам сега? Не мисля. Ще си млъкна просто.

До... някога си там.

~Белс.

3 comments:

divata_airis said...

"Забава!" Да ти кажа, Белс, на мен също не ми пука...Сори, не познавам това момиче, като гледам няма и да я опозная...Ако ти дето ти е гадно за нея си безчувствена кучка, не знам аз какво трябва да съм. Всички знаем, че съм си ампутирала чувствата, нали така? Много е зле работата...Един ден така яко ще се трогна, ама не ми я ясно кога. В смисъл, че разбирам че на другите им е гадно, виждам че страдат и тем подобни просто не мога да го съпреживея (е, мога ако го изиграя добре - знам, ужасна съм!) Някак не ми тръпва нищо. Първата ми мисъл беше - поредната. Знам че е гадно и че не бива да е така ( в смисъл още една жертва заради тъпи шофьори), но аз отдавна съм заклеймила колите и всички превозни средства, които дигат над 40 скорост, така че...
Мисълта ми беше, че не си кучка или нещо подобно...Аз от друга страна... (защо вечно започвам с Аз, аз, аз...Започвам да подозирам, че съм нарцистична личност, въпреки да не мога по начало да се понасям, но това е друга тема)
Кофти за това момиче, още повече за близките и. Аз съм на мнение, че тя се е отървала, сега на хората, които са били около нея остава да се справят с липсата и - непосилна задача.

Izabelle said...

Абе то и аз както пресичам със слушалки в ушите, йей, прося си нещо, усещам. Ако ще става, ще става, няма смисъл да го мислиш, със или без слушалки. Все тая.
Колкото до това поредната - ами те випускът й отишли там да протестират ли, какво. Директорът се обаждал на кат, да спрат движението. Щото ония си просят и тях да ги блъснат (пепел ми на езика).
А за това, че тя се измъква... Ами, не точно. Измъкват се самоубийците. Те си избират лесния изход, пък живите да си чупят главите както щат. Това е върховния егоизъм. Ами така де, животът вярно, че животът е нещо отвратително на моменти, но да се измъкнеш така е постъпка на страхливец. Все там, отклоних се от темата.
ПП То и аз да съм нарцисист. Ето, забеляза, пак.

divata_airis said...

Извинявай! Ама да се самоубиец не е постъпка на страхливец. Знаеш ли колко смелост се иска да се решиш да го направиш??? На ясно ли си? Колко много трябва да си депресиран, отчаян от живота и въпреки всичко да намериш сили да се откажеш от него???
Не може да ме убедиш, че е на страхливец...Да, лесният изход е, но не е лесно да излезеш през него...Не е действие на страхливец, а на отчаян човек. Тоя душа преминава през Ада в момента и осъзнава, че прекрачили границата ще отиде в друг Ад...Това, което си казва е - Не може да е по-зле от този! (в смисъл предполагам де)
А това момиче се е отървало. Не може да ме убедиш в противното. Не е самоубийство - още по-добре, защото така няма да иде в Ада, където отиват самоубийците, а с един куршум два заека - хем се отървава от тъпия живот, хем и в Рая отива. Да, набожна съм. Точка по въпроса. Това си е лично мое мнение. Единствения вариант, в който не бих се съгласила с тезата ми за отърваването е ако тя е била щастлива от сегашния си живот. (Божеее, че кой в днешно време е?)
Но, както и да е. Отишло си е зелено момичето и това е!