Така, това е предизвикано, до голяма степен, от шизото ми (не че към освидетелствана, но се очаква до няколко години да съм, не се притеснявайте - да, ама дотогава ще й се бъркам в животеца! *избутва Шизо някъде настрани* - бележка: Шизо е от мъжки пол. Странно, знам.). Цялата идея за този пост явно е човъркала подсъзнанието ми цяла вечер, след като снощи с Полс (здрасти, Полси :D ) описапме скайп с всички негативни неща, които ни хрумнаха. Сценарият е: започва се с леко мрънкане, но накрая просто всяка си казва от какво иска да се оплаче и другата си казва какво й е на сърцето по повод тези оплаквания - т.е. че първоначално оплакалата се няма защо да го прави, поради факта, че си пише много хубаво.
Изгубихте ли се? Браво! Добре дошли в страната на моята шизофрения, за следващият път ще ви нарисувам пътна карта. Може би.
Добре, сега нещо смислено. Получи се нещо като Пор ли?, като го съкратих. Странно. По-долното се отнася и е писано главно по това какво ми е на мен, но съвсем спокойно може да намерите нещо ваше тук. Нямам против да деля. А мен не ме питат, нали?
Песимист: Аз не мога да пиша. / Пиша много зле.
Оптимист: Просто получавам повече отрицателни реакции. / Ще се науча да пиша.
Реалист: Песимистът - това е вътрешният критик, който просто трябва да бъде озаптен до известна степен. Оптимистът е изпълнената с мечти и надежди писателска страна на личността, която не се предава.
Личен извод? Зависи от теб самият как ще се чувстваш и по какъв начин ще се отнасяш с писането си. Моят случай е леко шизофреничен (пак ме споменават! *отново го избутва нанякъде* Извинете, много е нахален, особено пред хора.)
П: Никой не харесва какво пиша. / Никой не ми оставя коментари.
О: Грешна публика, какво да се прави. / Сигурно ги мързи или смятат, че не могат да пишат коментари.
Р: Оптимистът май е прав тук. Хората по дефиниция имат навика да правят така - поне повечето, които познавам И които не се занимават с писане.
ЛИ? Има известен риск да си пускаш написаните истории по форуми. Може да ти ги откраднат, да те обвинят, че крадеш, да не ти кажат нищо изобщо... Ако не искаш това - давай за четене това на хора, които директно можеш да врънкаш за коментари, при това състоящи се от "ОМГ, толкова е супер готино!" Човек сам си решава дали това е правилно.
П: Нямам време / вдъхновение да пиша.
О: Точно сега не мога, но скоро ще успея, обещавам!
Р: Или наистина човек няма време, или така си казва. Може би и двете, редуващи се.
ЛИ? Когато човек иска, си намира време. Има ли смисъл да обяснявам, че ако нещо не те оставя намира, ти просто не можеш да го игнорираш? (да бе, мен в момента ме игнорират, доста успешно като че ли)
П: Героите ми са еднакви. Не мога да измисля други.
О: Харесвам даден тип хора и те си намират място навсякъде.
Р: И двамата имат право до някъде. Но все пак определен тип не значи еднаквост. Може да си приличат по едно и са противоположни по друго. Не знам, индивидуално си е.
ЛИ? Многопластови герои. Развитие на героите. Това са доста хубави фрази. Друг е въпросът, че аз не ги прилагам. (ха, призна си!)
П: Нищо няма да постигна с писането си. Защо изобщо да го правя?
О: Ще трябва да се постарая да покажа насам-натам писано, все нещо ще излезе.
Р: Мълча си, защото аз само пиша, нямам идея от издателския бизнес.
ЛИ? Докато не пробваш, не знаеш. Може би сънят ти за блестящи маймуни ще стане бестселър. Шанс.
Ами, май за толкова се сещам. Ако някой иска да допълни листа на Пор ли?, да заповяда. Шизо е готов да помага (а да бе, и какво получавам в замяна? Нищо! - Малко ефирно време поне ти давам, мълчи си там. - А-ма-ха, никакво уважение. - Съжалявам, наистина е много нахален пред хора.)
По другата телевизия, в малко по-лично отношение. Намерих си една супер игра, направо подлудях. Късаш се да мислиш по някакъв традиционен начин, но след като разбереш невероятно простото решение, което ползва някаква малко по-друга логика? Пукаш се от яд колко си тъп. В здравословния смисъл, разбира се. И музиката е такава, че не се ядосваш, ако забиеш на едно място половин час. А фона е направен по много приятно успокояващ/леко размазан начин. А, играта ли? Тя се казва Braid. Потърсете при Гугъл, той винаги е услужлив. (за разлика от мен. Нали, нали, нали? - Да. Доволен? - Не. - Я се махай. - Няма пък!) Аз да отивам да играя, а? Май ще е по-добре. Вие сигурно сте заспали вече.
До скоро шизофреничничене,
~Белс и Шизо
1 comments:
Божке, Белс! Все едно четях разговор между мен и личния ми дневник, който държа да кажа, че ме мрази за пред хората, но винаги е отзивчив, когато аз не съм на кеф и ми подвига отношението. Имам 6 лични дневника, от 2000 година съм почнала да си ги водя. Сега по логика би трябвало да съм на 9, ама не...Избрах си кофти тефтер за 6 и нещо не мога да го свърша. Ама сме същите...АЗ пиша нещо от сорта, цитирам:
"Да ама тоя път той ми даваше знаци! (Той да не е регулировчик?)"
При мен Деви (така се казва) е във скобите...не ми се играе да го оцветявам щото...Ама тряа един ден на набера това онова от периода Деви - беше най-активен на 4 дневник, на 5 по-малко. Но на четвърти и днес като си го четкам се пукам от смях.
А сега за постчето ти. (Защо все ме споменаваш? Разкриваш ме пред другите хора и ще почнат да ме преследват...Казва ти, помирисвам ги...Вероятно не се къпят!)Ми аз съм си признала пред мен си, че съм оптимист под прикритие. Много яко се сдухвам и винаги гледам черно на нещата, обаче когато някой е зле аз съм първата, която казва, че всичко ще се оправи. Много шантаво. Но ще се придържам към това, че съм песимист и ще набутвам оптимиста навътре в мен както ти твоето Шизо.(Бтв той китаец ли е? Кореец? Мамка му...никога не правя разлика!)
Post a Comment